Криптоактиви и дивиденти през 2026 г.: каква информация вече ще стига до НАП
През септември 2026 г. бяха обнародвани две важни промени, които засягат както бизнеса, така и физическите лица с криптоактиви.
От 2026 г. данъчната администрация ще разполага с повече информация както за операциите с криптоактиви, така и за определени дивиденти, изплащани от български дружества на физически лица в други държави от ЕС.
Причината са промени в ДОПК и ЗДДФЛ, обнародвани в ДВ, бр. 85 от 15 септември 2026 г., които се прилагат от 1 януари 2026 г. Това е важната подробност – обхващат и операции, извършени по-рано през годината.
Какво точно се променя и какво означава това на практика?
1. Крипто сделките от 2026 г. попадат в автоматичния обмен на информация
С промените в ДОПК е създаден нов раздел IIIб „Автоматичен обмен на информация за криптоактиви“. Българските правила са част от прилагането на европейската DAC8 и международната Crypto-Asset Reporting Framework (CARF) на ОИСР.
Определени доставчици на услуги за криптоактиви вече трябва веднъж годишно да подават информация за своите клиенти и за извършените чрез тях операции.
Това включва например определени борси, брокери, попечители и платформи за търговия, както и някои оператори извън ЕС, когато обслужват клиенти, които са местни лица на държави от Европейския съюз.
След това НАП ще обменя получените данни с данъчните администрации на останалите държави от ЕС и приложимите партньорски юрисдикции.
Това не означава въвеждане на нов данък върху криптоактивите. Самият инвеститор или бизнес продължава да носи отговорност да определи правилно дали дадена операция води до облагаем доход и да го декларира по приложимия ред. Промяната е в информацията, с която ще разполага данъчната администрация и която може да бъде съпоставена с декларираните от физическите лица и бизнеса доходи.
Каква информация ще се подава за притежателите на криптоактиви?
За ползвателите могат да се предоставят идентификационни данни като: име, адрес, държава на данъчна резидентност и данъчен номер. При физическите лица се включват и дата и място на раждане, а при определени дружества – информация за контролиращите ги физически лица.
Мястото на раждане при физическите лица се предоставя, когато доставчикът е длъжен да събира и предоставя тази информация и на друго основание.
Основната цел е да бъде установено в коя държава лицето е местно за данъчни цели, защото именно към нея впоследствие може да бъде насочена информацията.
Кои операции с криптоактиви попадат в обхвата?
Не става дума само за покупка и последваща продажба на Bitcoin или друг криптоактив. Ще се докладват данни за:
- покупки и продажби на криптоактиви срещу традиционна валута;
- замени на един криптоактив за друг;
- плащания за стоки и услуги с криптоактиви;
други прехвърляния към и от ползвателя; - прехвърляния към адреси, за които не е известно да са свързани с друг доставчик на услуги за виртуални активи или финансова институция.
При плащанията за стоки и услуги изрично се включват тези, при които стойността надхвърля равностойността на 50 000 щатски долара.
Информацията за операциите се предоставя агрегирано на годишна база, а не като наблюдение на всяка отделна транзакция в реално време.
Какво става, ако преместя крипто в собствения си wallet?
Определена информация за подобно прехвърляне може да бъде докладвана. Това обаче не означава автоматично, че дължите данък.
Ако например преместите Bitcoin от борса към собствен портфейл, без да го продавате или заменяте, самото прехвърляне между ваши портфейли по принцип не представлява само по себе си реализация на доход.
Докладвана операция и облагаема операция не са едно и също нещо. Това разграничение е особено важно при новите правила.
А ако заменя Bitcoin за Ethereum?
Тук ситуацията е различна. Ако замените Bitcoin за Ethereum, без междувременно да получите евро по банковата си сметка, не трябва автоматично да приемате, че няма данъчно събитие.
При физическите лица подобна замяна може да представлява облагаема операция в зависимост от конкретните обстоятелства.
Затова историята само на банковите входящи и изходящи преводи вече е крайно недостатъчна. Необходимо е да пазите данни и за покупките, продажбите, замените и прехвърлянията между различни криптоактиви.
Попадат ли staking и lending в новите правила?
Да. В легалното определение за услуги за криптоактиви са включени и залагането (staking) и отдаването в заем (lending). Това е особено важно за инвеститорите, които не просто купуват и продават криптоактиви, а ги използват и за генериране на доходност.
Данъчното третиране на конкретно получен доход трябва да се анализира отделно според вида на операцията.
Кой трябва да подава информацията?
Годишната информация по новия режим се подава от съответния доставчик на услуги за криптоактиви, а не от клиента му.
В обхвата попадат например лицензирани по европейския регламент MiCA борси, брокери, попечители и платформи за търговия, както и определени оператори извън ЕС, когато обслужват клиенти, които са местни лица на държави от Съюза.
Това не отменя задължението на самия инвеститор или бизнес да определи и декларира правилно своите облагаеми доходи.
Подобен принцип вече се среща и при други финансови услуги – използването на чуждестранна платформа или сметка не премахва българските данъчни и счетоводни задължения. Ако фирмата ви използва и чуждестранни финансови услуги, вижте и статията ни „Използвате Revolut за фирмата си? 9 неща, които трябва да знаете“.
От кога започва докладването на криптоактиви?
Новият режим обхваща операциите, извършени от 1 януари 2026 г.
Доставчиците трябва да подадат информацията за 2026 г. до 30 юни 2027 г., а обменът между данъчните администрации трябва да стане до 9 месеца след края на отчетната година, тоест за 2026 г. до 30 септември 2027 г.
2. Какво се променя при дивидентите към физически лица в други държави от ЕС?
Втората важна промяна е в чл. 73а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
От 2026 г. предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, трябва да предоставят на НАП информация и за дивиденти, начислени и/или изплатени на физически лица, които са местни за данъчни цели на друга държава – членка на ЕС.
Подобно информационно задължение вече съществува за определени други доходи. Новостта е включването и на дивидентите.
Пример: Българско ООД има съдружник – физическо лице, което е данъчен резидент на Германия. Ако през 2026 г. дружеството начисли или изплати дивидент на този съдружник, информацията за него може да попадне в новото задължение за предоставяне на данни към НАП.
Тук важното е къде лицето е данъчен резидент, а не какво гражданство има.
Български гражданин може да е данъчен резидент на Германия. Съответно фактът, че дадено лице е чужд гражданин, не означава автоматично, че правилото се прилага.
Въвежда ли се нов данък върху дивидентите?
Не. Промяната е в информацията, която трябва да бъде предоставена на НАП. По общия вътрешен ред окончателният данък върху дивидента е 5%. При международни случаи обаче трябва да се провери и дали е приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и какво предвижда тя.
Новото е, че за определени получатели, които са местни лица на друга държава от ЕС, се предоставя и допълнителна поименна информация.
Кога се подава информацията?
Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за четвъртото тримесечие.
Първото деклариране по новите правила ще бъде за дивидентите, начислени и/или изплатени през 2026 г.
Законовият срок е 31 януари 2027 г. Тъй като тази дата е неделя, практическият срок е 1 февруари 2027 г.
Каква информация трябва да има фирмата за съдружника?
Ако дружеството има съдружници или акционери – физически лица, които са данъчни резиденти на друга държава от ЕС, необходимата информация е добре да бъде събрана предварително.
Тя включва данни като:
- държава на данъчна резидентност;
- чуждестранен данъчен номер;
- адрес;
- дата на раждане.
Добра практика е своевременно да бъде изискано и удостоверение за данъчна резидентност, което има значение и при прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
3. Какво е добре да направите още сега?
Ако през 2026 г. извършвате сделки с криптоактиви:
- Изтеглете и съхранявайте пълна история на операциите си;
- Не пазете само информация за депозитите и тегленията към банковата сметка;
- Следете отделно покупките, продажбите и crypto-to-crypto замените;
- Пазете информация за прехвърлянията към и от собствени портфейли;
- Проверете дали данните за данъчната ви резидентност в използваните платформи са актуални.
Ако управлявате дружество с чуждестранни съдружници или акционери:
- Установете тяхната данъчна резидентност;
- Проверете дали през 2026 г. са им начислявани или изплащани дивиденти;
- Съберете предварително необходимите идентификационни данни;
- Проверете дали има приложима спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;
- Не оставяйте подготовката на информацията за срока за подаване на декларацията.
Често задавани въпроси (FAQ)
Може ли крипто борса да ограничи акаунта ми, ако не предоставя данни за данъчната си резидентност?
Има ли санкция, ако предоставя неверни данни на крипто платформата?
Всички дивиденти към лица от ЕС ли се декларират от фирмата по новия ред?
Трябва ли да се докладва дивидент, който е начислен, но още не е изплатен?
Какво става, ако фирмата не подаде необходимата информация за дивидента?
Крипто операциите много бързо стават трудни за проследяване, когато има няколко борси, различни портфейли, crypto-to-crypto сделки, staking или lending. При международните дивиденти пък трябва да се установят правилно данъчната резидентност на получателя и приложимите правила за конкретната държава.
Ако не сте сигурни как тези правила се отнасят към вашия случай, в Balance Invest можем да прегледаме операциите и документите ви и да уточним какво трябва да бъде декларирано и каква информация е необходимо да подготвите.
Следете ни за още практически разяснения по данъчни, счетоводни и бизнес теми, които засягат ежедневната работа на компаниите и техните собственици.
