Продавате дигитални продукти? Данъчните правила, които трябва да знаете
Продавате електронна книга, Canva шаблон, предварително записан онлайн курс, софтуер или SaaS абонамент?
На пръв поглед бизнес моделът изглежда прост – създавате продукта веднъж и можете да го продавате на клиенти по цял свят. Няма склад, няма куриери, няма кашони.
Данъчно обаче нещата не са толкова прости. Един и същ продукт може да има различно ДДС третиране според това дали го купува физическо лице в България, клиент в Германия, фирма във Франция или потребител в САЩ.
Затова, преди да мислите за ДДС ставки и регистрации, трябва да отговорите на два основни въпроса:
- Кой купува – фирма или физическо лице?
- И къде се намира клиентът?
Отговорите на тези въпроси определят голяма част от данъчните правила, които ще разгледаме в тази статия.
1. Какво е „дигитален продукт“ за целите на ДДС?
В ежедневния език наричаме „дигитален продукт“ почти всичко, което клиентът купува и получава онлайн.
За ДДС обаче по-важно е как точно продуктът или услугата достига до клиента.
Европейските правила определят като електронно предоставяни услуги тези, които се доставят през интернет или електронна мрежа, предоставянето им е по същество автоматизирано и човешката намеса е минимална.
Тук могат да попаднат например:
- електронни книги и PDF ръководства;
- Canva, Excel и други готови шаблони;
- stock снимки, графики и дигитални файлове;
- мобилни приложения;
- SaaS услуги;
- автоматизиран достъп до дигитално съдържание;
- предварително записани онлайн обучения;
- абонаменти за автоматично достъпно съдържание.
Но не всичко, което се случва онлайн, е електронна услуга.
Ако клиентът плати за предварително записан курс и автоматично получи достъп до него, услугата много по-лесно попада в категорията на електронно предоставяните услуги.
Ако обаче провеждате обучение на живо в Zoom, в което преподавателят реално участва, интернет е просто каналът, през който предоставяте услугата.
Европейските правила разграничават автоматизираното предоставяне на съдържание от услугите, при които човешкото участие е съществено.
И това разграничение е важно, защото от него може да зависи къде се дължи данъкът и кой трябва да го начисли.
2. Кой купува и къде се намира?
Колко ДДС трябва да начислявам на дигиталния си продукт?“ – няма един универсален отговор на въпроса.
Преди да стигнете до ставката, първо трябва да определите къде изобщо се облага продажбата.
Най-лесно е да разделите клиентите си на няколко основни групи:
| Клиент | Какво трябва да проверите? |
|---|---|
| Физическо лице в България | Българските правила за ДДС |
| Физическо лице в друга държава от ЕС | Правилата за B2C електронни услуги, €10 000, OSS и евентуално SME режима |
| Фирма в друга държава от ЕС | B2B правилата, reverse charge, чл. 97а и VIES |
| Клиент извън ЕС | Мястото на изпълнение и местните правила в съответната държава |
Продавате дигитален продукт на клиент в България
Ако бизнесът ви е установен в България и продава на български клиенти, прилагате българските правила.
Ако не сте регистрирани по общия ред и прилагате приложимото освобождаване за малко предприятие, не започвате автоматично да начислявате ДДС само защото продавате файл през интернет.
От 2026 г. националният праг в България е 51 130 евро.
И тук има интересен детайл. Не е нужно да стигнете общия праг за ДДС, за да възникне задължение за регистрация. Това може да се случи и по-рано – например ако продавате услуги на фирми в ЕС или плащате за определени услуги от чужбина.
А всички дигитални продукти ли са с 20% ДДС?
Не. Стандартната ставка в България е 20%, но за определени доставки законът предвижда намалена ставка. Например книгите, включително когато се предоставят по електронен път, са сред доставките с 9% ДДС.
Затова един e-book и един Canva template например не трябва автоматично да бъдат третирани еднакво само защото и двете се свалят като файл.
Продавате на физически лица в други държави от ЕС
Тук става по-интересно. При електронно предоставяните услуги към крайни потребители – B2C – ДДС по правило се дължи в държавата, в която се намира клиентът.
Да приемем, че сте българска фирма и продавате един и същ дигитален шаблон на клиент в Германия и на клиент във Франция.
По общото правило вече има значение къде живее клиентът.
Това обаче не означава, че при първата продажба на стойност 15 евро трябва да започнете да се регистрирате по ДДС из цяла Европа.
Какво общо има прагът от 10 000 евро с дигиталните продукти?
Има пряко отношение, когато дигиталният продукт представлява електронно предоставяна услуга.
За малки бизнеси, установени само в една държава от ЕС, има важно облекчение. Ако общата стойност на трансграничните B2C електронни услуги и определените дистанционни продажби в ЕС не надхвърля 10 000 евро без ДДС както през текущата, така и през предходната календарна година, мястото на доставка може да остане в държавата, в която е установен бизнесът.
Важно е да знаете, че прагът не се следи отделно за всяка държава. Не получавате 10 000 евро за Германия, още 10 000 евро за Франция и още 10 000 евро за Италия. Следи се общата стойност на съответните продажби в ЕС, които попадат в режима.
И още нещо важно: прагът от 10 000 евро не е универсален праг за всичко, което продавате онлайн. Той се прилага за конкретни трансгранични B2C доставки, сред които са електронно предоставяните услуги.
А ако преминете прага от 10 000 евро? Тогава за тези електронни B2C услуги по правило започва да има значение ДДС ставката в държавата на клиента. За да не се регистрирате отделно във всяка държава, при приложимост може да използвате OSS (One Stop Shop) – режим, чрез който отчитате на едно място ДДС за продажбите си към потребители в други държави от ЕС.
От 2026 г. малките бизнеси трябва да проверят и дали могат да използват режима за малки предприятия в ЕС (SME), който при определени условия позволява освобождаване от ДДС и при продажби в други държави членки.
Затова, когато продажбите ви в ЕС започнат да растат, трябва да се прецени кой режим е приложим и по-подходящ за конкретния бизнес.
Точно тук разговорът със счетоводител преди преминаването на съответните прагове обикновено е много по-полезен от опита ситуацията да се оправя впоследствие.
Продавате дигитален продукт на фирма в ЕС?
Ако дигиталният ви продукт се купува от фирма в друга държава от ЕС, правилата са различни. Например българска фирма продава SaaS абонамент или софтуерен лиценз на немска компания.
При B2B услугите основното европейско правило е, че мястото на облагане е там, където е установен бизнес клиентът. В този случай обичайно не начислявате българското ДДС като при стандартна местна продажба, а данъкът се отчита от получателя чрез механизма reverse charge.
Какво означава reverse charge?
На български често ще го срещнете като обратно начисляване или самоначисляване. Най-просто казано, задължението за отчитане на ДДС се прехвърля към бизнес клиента. Вие издавате фактура без да начислявате ДДС, а вашият европейски клиент сам си го начислява и отчита според законите в своята държава.
Тук има една важна терминологична разлика: „Фактура с 0% ДДС“, „нулева ставка“ и „неначисляване на български ДДС поради мястото на изпълнение“ са различни понятия в счетоводството.
За човек, който просто иска да издаде правилната фактура, това може да изглежда като дребен детайл. За счетоводството обаче има значение.
Тук се появява чл. 97а. Един от най-често пропусканите капани при онлайн бизнеса е, че регистрация по ЗДДС може да възникне много преди да достигнете 51 130 евро оборот.
Ако имате български бизнес и продавате определени услуги на фирма в друга държава от ЕС, може да възникне задължение за регистрация по чл. 97а ЗДДС.
Пример:
Българска фирма продава SaaS абонамент за 500 евро на немска компания.
Сумата е малка, но това не означава, че фирмата може да игнорира ЗДДС само защото е далеч под общия праг. Ако услугата попада сред тези, за които мястото на изпълнение е при бизнес клиента в другата държава от ЕС, трябва да се провери дали не възниква регистрация по чл. 97а.
При това основание заявлението се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за съответната доставка става изискуем.
За тези услуги може да има и VIES отчетност, а ДДС номерът (VAT number) на европейския бизнес клиент трябва да бъде проверен.
През 2026 г. трябва да се има предвид и режимът за малки предприятия, тъй като при определени условия той може да повлияе и върху необходимостта от регистрация по чл. 97а при изходящи B2B услуги.
Затова при продажби на фирми в ЕС е добре да не гледате само размера на оборота, а конкретния тип клиент, услугата и държавата, в която се намира той.
Чл. 97а може да има значение и в обратната посока. Ако използвате определени услуги от чуждестранни компании – например Meta или Google реклама, SaaS инструменти, хостинг или други бизнес услуги – също може да възникне задължение за регистрация. Тоест дори да сте в самото начало и почти да нямате продажби, ДДС вече може да ви засяга.
Продавате на клиент извън ЕС?
Ако електронно предоставяте услуга на потребител извън Европейския съюз, мястото на облагане по общото правило следва местоположението на клиента.
Това означава, че при доставка с място извън ЕС не начислявате българско ДДС само защото бизнесът ви е български.
„Извън ЕС“ не означава „няма данъци“. САЩ, Великобритания, Австралия и други държави могат да имат собствени VAT, GST или sales tax правила за чуждестранни доставчици на дигитални услуги.
Затова, ако започнете да реализирате значителни продажби на конкретен чужд пазар, трябва да проверите и местните правила.
3. Как доказвате къде се намира клиентът?
Ако данъкът зависи от държавата на потребителя, трябва да можете да определите къде е този потребител.
При електронните услуги сред използваните доказателства могат да бъдат:
- адресът за фактуриране;
- IP адресът или друга геолокация;
- данните за банковата сметка или плащането;
- информация от мобилната мрежа;
- друга подходяща търговска информация.
Затова още при изграждането на checkout процеса е важно да помислите каква информация събира системата за клиента и дали тя е достатъчна за правилното ДДС третиране.
На пръв поглед това изглежда като технически детайл по сайта, а всъщност може да се окаже важна част от правилното отчитане на продажбите.
4. Собствен сайт или платформа?
Има голяма разлика между това сами да продавате на крайния клиент и да използвате платформа, която участва в продажбата.
Ако продавате директно през собствен сайт
Да кажем, че клиентът влиза във вашия сайт, купува продукта и плаща през Stripe или PayPal.
В този модел вие обичайно трябва да сте наясно кой е купувачът, къде се намира, какъв ДДС режим се прилага и как продажбата трябва да бъде отчетена.
Stripe и PayPal са платежни инструменти. Самият факт, че парите минават през тях, не означава, че платежният оператор автоматично е поел вашите ДДС задължения.
И още един важен детайл: ако клиентът плати 100 евро, а платежният оператор ви преведе 96 евро след удържане на такса, това не означава автоматично, че продажбата ви е за 96 евро.
Продажбата и таксата на платежния оператор са отделни счетоводни операции и трябва да се отчетат според документите.
Ако продавате през платформа
Тук не трябва автоматично да приемате: „Платформата начислява ДДС, значи аз нямам повече работа.“
При електронно предоставяни услуги европейските правила предвиждат, че при определени условия платформа, интерфейс или портал, който участва в доставката, може да се счита за действащ от свое име спрямо крайния клиент.
Значение има например:
- кой определя условията на продажбата;
- кой разрешава плащането;
- кой предоставя продукта;
- кой е посочен като доставчик пред клиента.
Затова, ако продавате през App Store, marketplace за курсове или друга платформа, първият счетоводен въпрос трябва да бъде: Кой юридически продава на крайния клиент – ние или платформата?
Отговорът може съществено да промени начина, по който се отчитат продажбите и ДДС.
5. Рисковете при хоум офис от морето
В IT, маркетинг и креативните сектори в България вече е стандарт да кажеш: “Ще поработя от морето тази седмица”. За управителя е лесно да махне с ръка и да каже “Няма проблем!”. Но юридически проблем има.
Във всеки трудов договор в България задължително се вписва „място на работа“ (офис или конкретен личен адрес при дистанционна работа/хоум офис). Ако служителят претърпи инцидент, докато работи от терасата на хотела или от шезлонга (например слънчев удар, тежко нараняване или токов удар от дефектно зарядно), това се класифицира като трудова злополука. Ако Инспекцията по труда установи, че инцидентът е станал на локация, която не е надлежно регламентирана в документите на фирмата, отговорността (и солените глоби) пада изцяло върху управителя.
Затова е препоръчително подобни ситуации да не се уреждат само с устна уговорка от типа „Работи тази седмица от морето“, а предварително да бъдат оформени съобразно конкретния случай и действащото законодателство.
Ако предлагате работа от разстояние като бонус към пакета придобивки, направете го документално изрядно:
- Подпишете Анекс (Допълнително споразумение): Временно споразумение за дистанционна работа, в което изрично се вписва временният адрес (напр. хотелът или споделеното работно пространство на морето).
- Декларация за безопасни условия: Служителят декларира, че работното му място (макар и временно) отговаря на основните изисквания за безопасност на труда.
Често задавани въпроси (FAQ)
Мога ли да започна да продавам дигитални продукти без фирма?
Трябва ли да проверявам ДДС номера на фирмите, които купуват от мен?
Прагът от 10 000 евро означава ли, че под него ДДС не ме засяга?
Дигиталният бизнес може лесно да стигне до клиенти в десетки държави. За съжаление, данъчните правила пътуват заедно с него.
Затова е добре още преди международните продажби да се натрупат да знаете какво точно продавате, на кого, в коя държава и през какъв канал минава продажбата.
В Balance Invest помагаме на онлайн бизнеси да подредят тези въпроси още от началото – къде се дължи ДДС, нужна ли е регистрация и как да се отчитат продажбите през собствен сайт, Stripe, PayPal или платформа.
Продавате или планирате да продавате дигитални продукти? Свържете се с екипа ни за консултация, за да структурираме процеса правилно още от самото начало.
