Съдружник дава пари на фирмата – заем или допълнителна парична вноска?
Фирмата има нужда от пари. Собственикът или съдружникът разполага със свободни лични средства и решава да помогне на бизнеса си.
На пръв поглед решението изглежда лесно: превеждате парите по фирмената сметка и работата продължава.
Само че от счетоводна и данъчна гледна точка остава един много важен въпрос: На какво основание съдружникът дава тези пари на фирмата?
Именно от отговора зависи как трябва да бъдат оформени документите, как ще се отчетат средствата и какви данъчни последици могат да възникнат.
На практика най-често се използват два варианта:
- заем от съдружник към дружеството;
- допълнителна парична вноска по чл. 134 от Търговския закон.
Има и трета възможност – увеличаване на капитала, когато идеята е средствата да останат трайно във фирмата.
Трите решения изглеждат сходни само докато гледаме банковата сметка. От правна, счетоводна и данъчна гледна точка обаче между тях има съществени разлики, които ще разгледаме в тази статия.
Заем или допълнителна парична вноска – основните разлики
| Критерий | Заем от съдружник | Допълнителна парична вноска |
|---|---|---|
| Правно основание | Договор за заем – чл. 240 ЗЗД | Чл. 134 ТЗ |
| Кой може да предостави средствата? | Съдружник, собственик или друго лице | Съдружник в ООД или собственик на ЕООД |
| Необходимо ли е решение на общото събрание? | Не като елемент на самия договор за заем | Да |
| За ООД какво мнозинство е необходимо? | Не е приложимо | Повече от 3/4 от капитала, освен ако дружественият договор изисква по-голямо мнозинство |
| Трябва ли да има определен срок? | Добре е да бъде уговорен | Да – законът изисква вноската да е за определен срок |
| Може ли да има лихва? | Да. Дължи се само ако е уговорена писмено | Да, може да бъде уговорена |
| Увеличава ли капитала? | Не | Не |
| Трябва ли парите да бъдат върнати? | Да, според договора | Да, според решението и определения срок |
| Има ли данъчен риск при 0% лихва? | Да, особено между свързани лица | По принцип не, ако са изпълнени условията на чл. 134 ТЗ. Ако допълнителната парична вноска не отговаря реално на условията, може да възникне въпрос за пазарна лихва. |
| Подходящо ли е за по-дългосрочно финансиране? | По-често да | Трябва внимателно да се прецени дали са изпълнени условията на чл. 134 ТЗ |
1. Как работи заемът от съдружник към фирмата?
Представете си, че собственикът на ЕООД предоставя на дружеството 20 000 евро, за да закупи ново оборудване. Фирмата получава парите, а собственикът придобива вземане към фирмата. След определения в договора срок дружеството трябва да върне сумата.
Правната основа е договорът за заем по чл. 240 от Закона за задълженията и договорите. Законът предвижда, че заемателят трябва да върне получената сума. Лихва се дължи само ако е уговорена писмено. Ако страните не са определили срок за връщане, по общото правило заемът следва да бъде върнат в едномесечен срок от поканата на заемодателя.
Трябва ли да има писмен договор за заем?
Когато съдружник дава средства на собствената си фирма, практичният отговор е: Да.
Договорът трябва ясно да показва поне:
- кой предоставя парите;
- на кое дружество;
- точната сума;
- валутата;
- срока;
- начина на връщане;
- има ли лихва;
- ако има – как се определя и плаща;
- има ли възможност за предсрочно погасяване.
А ако парите просто се появят по фирмената сметка с основание „захранване“, при бъдеща проверка ще трябва тепърва да доказвате какви отношения са стояли зад превода.
Счетоводството обича документите. НАП също.
Може ли заемът от съдружник да бъде безлихвен?
По гражданското право – да.
Чл. 240 ЗЗД предвижда, че заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Следователно договорът за заем не трябва задължително да съдържа възнаградителна лихва.
От данъчна гледна точка обаче картината е по-различна.
Тъй като съдружникът и фирмата са свързани лица, НАП може да провери дали условията по заема са такива, каквито биха договорили две независими страни.
Затова при безлихвен заем или при лихва, която е значително различна от пазарната, НАП може да постави въпрос дали условията не водят до отклонение от данъчно облагане.
Така че „Законно е да сключим безлихвен заем“ не е равнозначно на „безлихвеният заем никога няма данъчни последици“.
При значителни суми трябва да се преценят:
- размерът на заема;
срокът; - валутата;
- финансовото състояние на дружеството;
- наличието или липсата на обезпечение;
- рискът;
- икономическата причина за финансирането;
- каква лихва би поискал външен кредитор при подобен заем.
Няма и фиксиран процент, който автоматично да прави лихвата „пазарна“. Тя трябва да бъде съобразена с конкретните условия по заема – неговия размер, срок, валута, обезпечение и риска за заемодателя.
Какво се случва, ако по заема има лихва?
Ако съдружникът е физическо лице и получава договорена лихва от фирмата, тази лихва е негов доход.
НАП посочва, че доходите от лихви по предоставени заеми на предприятия се облагат с 10% данък. Когато фирмата изплаща лихвата, за нея възникват и задължения по удържането и декларирането на данъка, а физическото лице посочва дохода в годишната си данъчна декларация.
Пример:
Собственик предоставя на дружеството заем от 20 000 евро.
За годината фирмата му изплаща 1 000 евро лихва.
Тези 1 000 евро представляват доход от лихва за физическото лице.
При ставка 10% данъкът върху дохода е 100 евро, като конкретното удържане и деклариране зависи и от момента на изплащането.
Самата главница от 20 000 евро не е печалба за дружеството – тя е сума, която дружеството има задължение да върне.
Трябва ли съдружникът да декларира заема пред НАП?
Когато местно физическо лице е предоставило паричен заем, НАП изисква той да бъде посочен в Приложение 11 към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ при достигане на определени прагове.
Според актуалната информация на НАП през 2026 г. предоставените заеми се декларират, когато:
- общият размер на всички предоставени през годината парични заеми надхвърля 5 112,92 евро и към 31 декември част от тях остава непогасена; или
- към 31 декември общият размер на непогасените предоставени заеми през текущата и предходните пет години надхвърля 20 451,68 евро.
Срокът за деклариране е от 10 януари до 30 април на следващата година.
Пример:
- На 1 юни 2026 г. собственикът на ЕООД предоставя на дружеството 15 000 евро.
- До края на годината фирмата му е върнала 3 000 евро.
- Към 31 декември остават непогасени 12 000 евро.
Тъй като предоставеният през годината заем е над съответния праг и част от него остава непогасена към 31 декември, физическото лице трябва да го декларира в Приложение 11.
Важно е да разграничаваме това от данъчната декларация на самата фирма и от отчетността на сделки между свързани лица.
2. Какво представлява допълнителната парична вноска по чл. 134 ТЗ?
При допълнителната парична вноска механизмът е различен.
Тя не възниква от обикновен договор за заем, а от решение на:
- общото събрание на съдружниците при ООД;
- едноличния собственик на капитала при ЕООД.
Чл. 134 ТЗ предвижда допълнителни парични вноски за определен срок при покриване на загуби и временна необходимост от парични средства. Законът изрично казва още две важни неща:
- вноските по принцип са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго;
- те не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да бъде договорено плащане на лихва.
Ако фирмата има капитал 5 000 евро и съдружниците направят допълнителни парични вноски за 30 000 евро, капиталът не става 35 000 евро.
Парите са предоставени временно и подлежат на връщане съобразно приетото решение.
Как се взема решение за допълнителна парична вноска?
При ООД решението за допълнителни парични вноски се взема от общото събрание.
По действащия Търговски закон то се приема с мнозинство повече от три четвърти от капитала, освен ако дружественият договор предвижда по-високо мнозинство.
При ЕООД решението се взема от едноличния собственик на капитала.
В документа е добре ясно да бъдат посочени:
- причината за необходимостта от средствата;
- общият размер;
- размерът на вноската на всеки съдружник;
- срокът за внасянето;
- срокът, за който средствата се предоставят;
- условията за връщане;
- дали се предвижда лихва.
Пример:
ООД има двама съдружници: Мария притежава 60%, а Иван – 40%.
Дружеството временно изпитва недостиг на оборотни средства и се взема решение за допълнителни парични вноски от общо 20 000 евро.
Ако не е определено друго и вноските следват дяловото участие:
- Мария внася 12 000 евро;
- Иван – 8 000 евро.
Трябва ли допълнителните парични вноски винаги да са пропорционални?
Не задължително.
Чл. 134 ТЗ казва, че допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго.
Следователно при подходящо структурирано решение може да се предвиди и различно разпределение.
При дружества с няколко съдружници обаче трябва да се преценят не само счетоводните, но и дружествените отношения.
Ако например само единият съдружник иска да предостави значителна сума за дълъг период, договорът за заем понякога може да бъде по-ясната конструкция.
Трябва ли да има лихва по допълнителната парична вноска?
Търговският закон позволява за допълнителната парична вноска да бъде уговорена лихва, но не я прави задължителна. С други думи, съдружникът може да предостави средствата на фирмата и без да получава лихва.
Но тук има важно уточнение: не можете да превърнете всеки безлихвен заем в допълнителна парична вноска само като смените заглавието на документа.
За да е налице ДПВ по чл. 134 ТЗ, трябва действително да има причина за временното финансиране на фирмата – например необходимост от оборотни средства или покриване на загуби и да е определен срок, за който средствата се предоставят.
Например, ако фирмата временно няма достатъчно средства за текущите си разходи и съдружникът предостави 20 000 евро за определен срок с надлежно решение, ДПВ може да бъде и безлихвена.
Кога може да възникне въпрос за пазарна лихва?
Ако условията на чл. 134 ТЗ реално не са изпълнени.
Например, ако в документите пише „допълнителна парична вноска“, но няма ясна временна нужда от средствата или не е определен срок за връщането им, НАП може да прецени, че отношенията между съдружника и фирмата трябва да бъдат разгледани по правилата за сделки между свързани лица.
Тогава вече може да се постави въпросът каква пазарна лихва биха договорили две независими лица при подобно финансиране.
Важно е и че няма един фиксиран процент, който се приема за правилен. Пазарната лихва зависи от конкретните условия – размера и валутата на сумата, срока, обезпечението, кредитния риск и останалите особености на финансирането.
3. Може ли съдружникът просто да даде парите в брой?
Не винаги. Ако съдружникът дава на фирмата по-голяма сума като заем или допълнителна парична вноска, трябва да се съобрази и със Закона за ограничаване на плащанията в брой.
След въвеждането на еврото досегашният праг от 10 000 лв. съответства на 5 112,92 евро. При плащане на тази стойност или над нея средствата трябва да преминат чрез превод или внасяне по платежна сметка.
И тук има особено важна подробност: не можете да заобиколите ограничението, като разделите сумата на няколко по-малки плащания в брой.
Например съдружник трябва да направи ДПВ от 12 000 евро. Ако сумата е по едно и също решение и на едно и също основание, не може просто да я внесе в касата на три пъти по 4 000 евро. Законът гледа общата стойност на свързаните плащания, а не само размера на всяко отделно плащане.
Затова при по-голям заем или ДПВ най-чистият вариант е парите да бъдат преведени по фирмената сметка или внесени директно по нея, като в основанието ясно е посочено защо се предоставят.
Така не само спазвате правилата за плащанията в брой, но и при бъдеща проверка много по-лесно се вижда откъде са дошли средствата и на какво основание са дадени.
4. Заем или ДПВ - кое е по-добре?
Изборът зависи най-вече от причината за финансирането и колко дълго средствата ще останат във фирмата. Няма универсално правилен отговор.
Купувате машина и ще връщате парите за три години? По-скоро мислете за заем.
Чакате плащане от клиент след два месеца, но сега трябва да покриете текущи разходи? Тогава ДПВ може да е вариант, ако са изпълнени условията на чл. 134 ТЗ.
Давате парите с идеята никога да не си ги връщате? Тогава вече трябва да мислите и за увеличение на капитала.
А ако собственикът не иска парите обратно?
Тогава може би заемът и допълнителната парична вноска изобщо не са най-подходящият отговор.
Третият вариант е увеличаване на капитала.
При ООД Търговският закон предвижда увеличение чрез:
- увеличаване на дяловете;
записване на нови дялове; - приемане на нови съдружници.
Увеличението на капитала е по-подходящо, когато собственикът иска средствата трайно да останат в дружеството, а не след определен период да му бъдат върнати.
Процедурата обаче е по-формална и промяната подлежи на отразяване в Търговския регистър.
А ако по-късно решите, че все пак искате да извадите тези пари обратно чрез намаляване на капитала, законът предвижда отделна процедура и защита на кредиторите.
Затова увеличението на капитала не е практичен заместител на тримесечен заем за оборотни средства.
Често задавани въпроси (FAQ)
Трябва ли договорът за заем да бъде нотариално заверен?
Има ли максимален срок за ДПВ?
Трябва ли върнатата ДПВ да се декларира като доход на физическото лице?
Трябва ли допълнителната парична вноска да се декларира в Приложение 11 като заем?
Може ли само един съдружник да даде средствата?
Ако съдружникът живее в чужбина, има ли допълнителни изисквания?
Не е важно само парите да стигнат до фирмената сметка. Важно е още преди превода да е ясно на какво основание се предоставят, как трябва да бъдат документирани и как ще бъдат отчетени.
В Balance Invest помагаме на собственици и съдружници да изберат подходящия вариант и да го оформят правилно – от документите до счетоводното отчитане и данъчните задължения.
Предстои ви да финансирате фирмата със собствени средства? Свържете се с екипа ни за консултация.
