СУПТО vs. VIDA: конфликт между национално и европейско законодателство
Темата за СУПТО отново се върна в публичното пространство и логично предизвиква напрежение сред търговци, софтуерни фирми и компании, които работят с международни платформи. Ситуацията е още по-сериозна, защото ЕС вече прие пакета VIDA, който въвежда единни европейски правила за електронна отчетност, електронни фактури и контрол върху продажбите.
ЕС вече е начертал посоката, а всички държави членки, включително България, ще трябва да се съобразят с нея в следващите години. ViDA не е идея, а прието законодателство: пакетът е одобрен от Съвета на ЕС на 11 март 2025 г. и публикуван в Официалния вестник на 25 март 2025 г., като ще се прилага поетапно до 2035 г.
Това поставя СУПТО в пряк конфликт с бъдещия европейски модел. Ако СУПТО бъде върнато, то ще се наложи да бъде премахнато в момента, в който европейските правила влязат в сила. И това означава двойни разходи, двойни внедрявания и излишно натоварване за бизнеса.
1. Националният проблем: СУПТО срещу принципите на VIDA
ViDA е мащабна данъчна реформа, която модернизира ДДС правилата така, че да отговарят на дигиталната икономика. Тя стъпва върху три основни стълба: електронно фактуриране и дигитално отчитане в реално време, специфични правила за платформената икономика и концепцията за “single VAT registration” в целия ЕС.
В тази рамка се включват стандартът EN 16931 за електронни фактури, общ модел за дигитално отчитане на транзакциите, технологична неутралност и свободно използване на SaaS решения. Целта е бизнесите в целия ЕС да работят по еднакви, модерни и технологично независими правила, без да са вързани за конкретен тип национален софтуер.
СУПТО е точно обратното. То е концепция, въведена през Наредба Н-18 към ЗДДС и означава “софтуер за управление на продажбите в търговски обект”, който трябва да отговаря на конкретни технически изисквания и да бъде регистриран в публичен списък на НАП. Моделът залага на локални интеграции, специфични изисквания към базите данни, постоянна връзка с фискално устройство, строг контрол върху версиите и дори задължения за предоставяне на техническа информация на администрацията. Това е изцяло национална конструкция, която работи само в рамките на българското законодателство.
2. Финансовата тежест ще падне върху бизнеса
По официални данни от НАП близо 6000 търговски обекта в България използват СУПТО, декларирано като съответстващо на Наредба Н-18.
В същото време обектите, попадащи в обхвата на Н-18 и ЗДДС, са стотици хиляди. Повечето от тях в момента работят със стандартни складови програми, локални или облачни ERP системи, както и с различни международни платформи и POS решения.
При евентуално връщане на СУПТО всички тези фирми ще трябва да минат през скъпа и сложна процедура: избор или разработка на съвместим софтуер, внедряване, миграция на данни, обучение на персонала и постоянна техническа поддръжка, защото всяко спиране на системата трябва да се документира и обяснява. Някои ще трябва да подменят и касовите си апарати, ако не могат да се интегрират с новия софтуер.
Цената за едно работно място може да варира от няколкостотин до няколко хиляди лева. При по-големи обекти и вериги сумите стават петцифрени. При ERP и комплексни решения често говорим за десетки хиляди лева. Всичко това върви паралелно с разходите по подготовката за въвеждане на еврото.
3. Икономическият абсурд: 44 фирми срещу 400 000 обекта
Според различни публични източници в регистъра на НАП има 120 версии на СУПТО, но само 44 фирми доставчици. Срещу тях стоят стотици хиляди търговски обекти, които потенциално трябва да внедрят СУПТО в сравнително кратък период. Дори без да се фиксираме в точната цифра 400 000, мащабът на задачата е очевиден.
Последствията са предвидими: блокиране на внедрявания, хаос в обслужването, масови технически проблеми, ръчна работа, санкции при всяко забавяне и дори временно затваряне на обекти при несъответствие.
Бизнесът ще плати цената и тя няма да е малка.
4. Ограничават се чуждестранни платформи и ERP системи
Големи платформи и ERP решения като SAP, Oracle, Microsoft Dynamics, Shopify и множество други SaaS решения за търговия, склад и логистика традиционно не поддържат локализирани режими от типа на СУПТО, при които трябва да се изпълняват специфични технически и правни изисквания на една отделна държава, с постоянни промени и особености.
За българските компании това означава реален риск да се окажат в ситуация, в която:
- вече внедрените ERP и платформи не могат да бъдат използвани в пълно съответствие с Наредба Н-18;
- международните групи не са склонни да адаптират централните си системи само заради българския режим;
- местните дружества са притиснати да преминат към по-ограничени локални решения, за да не изпаднат в несъответствие.
Това пряко застрашава конкурентоспособността.
5. Административната рамка е тежка и увеличава риска от санкции
СУПТО идва с тежък нормативен пакет. Наредба Н-18 съдържа цял блок от 20 члена, посветени изцяло на софтуера за управление на продажбите (чл. 52а до чл. 52у), Приложение 29 с детайлни технически изисквания към софтуерите, специално Приложение 29.18 с 18 отделни справки за данъчен контрол и още няколко допълнителни приложения – 30, 31, 32, 41 и 42. Към това се добавя и задължение за съдействие, включително предоставяне на техническа информация на НАП при проверки.
Tърговците ще имат нови задължения, включително:
- задължителна регистрация в НАП кой софтуер използват;
- деклариране на всяка нова версия и дори тестова инсталация;
- стриктно поддържане на база данни и архиви;
- задължение за съхранение на част от информацията до 11 години;
- постоянна готовност за проверки и изготвяне на специфични справки.
Глобите при нарушения не са символични. В зависимост от случая санкциите могат да варират между хиляди и десетки хиляди левове, а при определени случаи може да се стигне до временно затваряне на обект.
6. Ефект върху пазара и крайния потребител
Когато разходите и натоварването върху бизнеса се увеличават, цените обикновено следват същата посока. И това не е въпрос на политика, а на проста икономика. СУПТО плюс въвеждането на еврото означават значителен натиск върху малки и средни търговци, които нямат ресурси да внедряват сложни решения за собствена сметка. Точно тези бизнеси са най-уязвими, ако регулациите са тежки, сроковете къси и системите често се променят.
Връщането на СУПТО през 2025-2026 г. означава да вложим значителни ресурси в система, която не е ясно как ще се впише във ViDA и европейския модел за е-фактуриране и дигитално отчитане. Това означава затруднение на бизнеса в момент, когато той се подготвя за еврозоната, повишен натиск върху малките фирми и реален риск от правен и административен хаос при бъдещо синхронизиране с европейското законодателство.
СУПТО не е просто още едно изискване. То е режим, който влиза в очевиден конфликт с бъдещите европейски правила. Ако бъде въведено отново, това ще постави българските компании между два различни модела, при което загубите почти сигурно ще са за бизнеса.
Контролът върху укриването на обороти е важен, но трябва да върви ръка за ръка със смислени и устойчиви решения. А стабилността в правилата е ключова, особено в период, в който фирмите вече планират преход към евро, дигитализация и интеграция с международни платформи.
Ако следите бизнеса, данъците, счетоводството и финансите отблизо – следете и блога ни. Пишем ясно, навременно и с фокус върху това, което реално засяга фирмите.
