Назначаване на чужденец от държава извън ЕС

Според Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), българските работодатели имат няколко основни механизма за легално наемане на кадри от трети страни.

1. Единно разрешение за пребиваване и работа

Единното разрешение за пребиваване и работа, съкратено ЕРПР, е най-често използваната процедура за дългосрочно назначаване на служители от трети страни. Подходяща е за позиции в производство, строителство, логистика, транспорт, хотелиерство, услуги и други сектори, когато лицето ще бъде наето по трудов договор от български работодател.

ЕРПР се издава от МВР, като в него се съдържа и положителното становище на Агенцията по заетостта за достъп до българския пазар на труда. Разрешението се издава за срок до 3 години, а ако трудовият договор е за по-кратък срок, разрешението се издава за срока на договора.

При първоначален достъп до пазара на труда по общия режим работодателят трябва да извърши предварително проучване на пазара на труда, т.нар. „пазарен тест“. Идеята е да се покаже, че за конкретната позиция не е намерен подходящ кандидат от България, ЕС, ЕИП, Швейцария или лице с приравнени права. Практически това означава, че работодателят трябва да подготви доказателства за реално търсене на персонал (напр. чрез публикуване на обяви в Бюрото по труда и в популярни портали за работа (напр. Jobs.bg) за поне 15 дни). Формата и конкретните документи е добре да се съобразят с актуалната процедура и изискванията на институциите към момента на кандидатстване. Важно е да се отбележи, че съобразно законовите изисквания е необходимо работодателят да приложи както легализиран превод на паспорт, трудова книжка или еквивалентен за съответната държава документ, удостоверяващ наличието на професионален опит за съответната длъжност, диплома за завършена образователна степен и свидетелство за съдимост, така и двуезичен трудов договор, подписан от работодателя и работника, без упоменаване на дата на постъпване. Друго важно условие е кандидатът за работа да не се намира на територията на Република България.

Това е процедурата, която обикновено се използва при наемане на работници от Непал, Индия, Узбекистан, Киргизстан, Турция, Сърбия, Северна Македония, Молдова, Украйна, Филипини и други държави извън ЕС.

Кога ЕРПР е подходящо?

ЕРПР е подходящо, когато:

• работникът ще бъде назначен по трудов договор в българско дружество;
• позицията не попада в режим на сезонна заетост;
• не става дума за висококвалифицирана заетост по Синя карта;
• работодателят търси дългосрочно решение, а не кратка сезонна заетост;
• служителят ще работи за конкретен работодател, на конкретна длъжност и място.

Основни документи при ЕРПР

Най-често се изискват:

• копие от паспорт на чужденеца;
• срочен трудов договор с код по НКПД;
• длъжностна характеристика, когато е част от договора;
• доказателства за осигурено жилище;
• задължителна медицинска застраховка, когато е приложимо;
• документи за квалификация, когато длъжността го изисква;
• документи за регулирана професия, ако позицията попада в такава категория;
• доказателства за работодателя и липса на определени пречки по процедурата;
• свидетелство за съдимост.

В трудовия договор трябва да са уредени и задълженията на страните относно квартира, медицинско лечение, застраховки и транспорт от и до държавата, където е обичайното местоживеене на работника.

Стъпки при назначаване чрез ЕРПР

Стъпка 1: Проверка на длъжността и профила на кандидата
Преди да започнете процедурата, проверете дали длъжността може да бъде заета от гражданин на трета страна, дали не се изисква българско гражданство, специален лиценз, призната квалификация или документ за регулирана професия.

Това е особено важно при шофьори, медицински специалисти, технически длъжности, инженери, охранителни дейности и други позиции със специфични изисквания.

Стъпка 2: Подготовка на трудов договор
Трудовият договор се подписва предварително, но трябва да влиза в сила от датата на получаване на документа за пребиваване и работа. Това е много важен детайл, защото работникът не може да започне работа преди да има право да пребивава и работи законно в България.

Стъпка 3: Подаване на заявление към МВР
Заявлението за ЕРПР се подава в дирекция „Миграция“ или в съответното звено „Миграция“ при областните дирекции на МВР. То може да бъде подадено от работодателя, упълномощено лице или лично от чужденеца, когато той вече има разрешение за продължително пребиваване.

Стъпка 4: Становище от Агенцията по заетостта
МВР изпраща преписката към Агенцията по заетостта. Агенцията проверява дали са изпълнени условията за достъп до пазара на труда. В процедурата се извършват и служебни проверки, включително за задължения на работодателя към НАП и за определени нарушения, установени от Инспекцията по труда.

Стъпка 5: Виза D, когато е приложимо
След положителните становища работодателят уведомява чужденеца, а той трябва да предприеме действия по подаване на заявление за виза D. По официалната процедура това трябва да стане в срок до 20 дни от изпращане на съобщението до работодателя.

Стъпка 6: Пристигане в България и финализиране
След влизане в България с виза D работодателят или упълномощено лице трябва да се яви заедно с чужденеца пред МВР в 14-дневен срок и да представи нужните документи, включително копие от страницата на паспорта с визата и медицинска застраховка.

Стъпка 7: Започване на работа и уведомяване на институциите
След получаване на разрешението работодателят може да финализира започването на работа. В 7-дневен срок от действителното започване на работа работодателят трябва да уведоми съответната териториална дирекция на Главна инспекция по труда.

2. Синя карта на ЕС за висококвалифицирани специалисти

Ако търсите софтуерни инженери, висш мениджмънт или други висококвалифицирани специалисти, процедурата е облекчена.

• Предимства: Не се изисква “пазарен тест”. Процедурата е значително по-бърза.
• Срок: Синята карта се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца. Ако трудовият договор е за по-кратък срок, разрешението се издава за срока на договора, удължен с 3 месеца, но максимум до 24 месеца.
• Изискване за заплата: Брутната заплата по договора трябва да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България според наличните данни за последните 12 месеца преди сключване на договора.
• Квалификация: За IT ръководители и специалисти може да се признае професионален опит от поне 3 години в рамките на последните 7 години, когато е относим към длъжността. За други длъжности може да се изисква поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с висше образование.

3. Сезонна заетост (До 90 дни или до 9 месеца)

Сезонната заетост е подходяща за бизнеси, при които нуждата от персонал е свързана с определен период от годината. Най-често това са хотели, ресторанти, земеделски производители, горско стопанство и рибно стопанство.

• Заетост до 90 дни: Процедурата е изключително бърза, изисква се само регистрация в Агенция по заетостта, без издаване на Виза D. Регистрацията е еднократна в рамките на 12 месеца и се извършва в 15-дневен срок от подаване на декларацията. Тази процедура е по-бърза, но има ограничения. Не се допуска смяна на работодател или работа при друг работодател чрез втори трудов договор.
• Заетост от 90 дни до 9 месеца: Изисква се издаване на Разрешение за сезонен работник и Виза D. Максималната продължителност е до 9 месеца в рамките на 12-месечен период. След този период гражданинът на трета страна трябва да напусне територията на държавата членка. Работодателят трябва да осигури подходящо жилище, здравна застраховка и да покрие транспортните разходи от мястото на произход на сезонния работник до работното място в България и обратно.Наемът и транспортните разходи не могат да се приспадат от възнаграждението на работника. Това е често пропускан момент. Сезонната заетост изглежда по-лесна, но за работодателя има конкретни финансови и организационни задължения.

4. Командироване и Вътрешнокорпоративен трансфер

• Командироване: Чуждестранна фирма (извън ЕС) изпраща свой служител да свърши определена работа във вашето българско дружество.
• Вътрешнокорпоративен трансфер: Ако имате клон извън ЕС и искате да прехвърлите специалисти, мениджъри или стажанти към централата ви в България.
• Данъци и осигуровки: Тук казусите са специфични. Трябва да се съблюдават Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Важно правило е, че ако чужденецът прекара в България над 183 дни в рамките на 12 месеца, той става местно лице за данъчни цели тук.